Едно от тях е в първия ден на март да закичваме с мартеница всички близки и приятели.
Съществуват различни легенди за произхода и смисъла на българската традиция да се закичваме с мартеници всяка година на 1-ви март. Във всички варианти е ясна връзката с нашия прабългарски произход, както и че целта на ритуала е защита от злите сили в нестабилното време на прехода от зимата към пролетта.
В традиционната мартеница задължително трябва да има усукани бял и червен конец, (първо всеки поотделно, след това двата заедно), символизиращи преплитането на доброто и лошото, на мира и войната, на студа и топлината, на живота и смъртта.
Всички материали за изработването трябва да са естествени – вълна, памук, коприна, керамика, дърво, стъкло. Към усукания бяло-червен конец могат да се добавят различни неща: лъскава паричка – за благополучие; дървени или стъклени мъниста – против уроки. Могат да се добавят и други цветове, например в Родопите се правят т.нар. „седмоцветни“ мартеници с всички цветове на дъгата. Всеки цвят носи определена символика: синьо – небето да е чисто; зелено – земята да е плодородна; жълто – слънцето да изгрява всеки ден; лилавото – да сме мъдри в действията си.
Подарявайки мартеница, ние казваме на близките си, че ни е грижа за тях, че ги обичаме и че добрите ни мисли ще ги съпътстват, за да ги защитават.
А щом дойдат щъркелите, значи връщане няма! Пролетта е дошла, природата се е събудила, слънцето ще ни закриля и можем с нови надежди да продължим напред.
И тогава мартеничката завързваме на разцъфнало плодно дърво или слагаме под камък. За да се изпълнят желанията, а злите сили да си знаят мястото – под камъка!
Честита Баба Марта!
